Кармен Стийвънсан

by **Kary.** Съб Апр 05, 2014 7:40 pm

.: Кармен Стийвънсан :: 18 :: Върколак - Бета :: FC: Dianna Agron :.

Онази нощ. Кари никога нямаше да забрави онази нощ. Ветреца подухваше леко и духаше косите й. Бе потънала в мисли от изминалият ден. Всичко се подреждаше прекрасно. Сам я бе целунал. Момчето по което си бе падала още от четвърти клас. Това значеше много за нея. Винаги бе идвала в гората когато изпитваше силни емоции. Сякаш това бе нейното убежище. Чуваше вълчият вой и си представяше, че е с тях. Че тича в студената нощ и има глутница към която принадлежеше. Място на което я приемат каквато е.
Въздуха бе леденото студен. Чу се вой зад нея и тя се обърна. Очакваше да види пухкавия вълк със очи облени от светлината, но не видя нищо повече от две червени точки втренчени в нея. Пристъпи две крачки назад. После още две. И още две. Точките се приближиха и зениците на Кармен се разшириха от страх. Какво следваше? Дали щеше да умре. Разкъсана от вълци. Усети как нещото я повлече за крака, а след това чу собствените си писъци. Последва звук от затварящи се челюсти, а след това всичко свърши. Нямаше следа от животното, а единственото което бе доказателство, че Кар не сънуваше бе голямата, кървава рана на кракът й. Какво следваше?
Събуди се от ужасният шум на тракащи съдове. Майка й отново бе решила да се прави на кулинар-готвач и се бе разшумяла рано сутринта. Проблема бе, че не бе сутрин а вечер.
- Миличка ще хапнеш ли нещо? Цял ден спиш. Как е кракът ти, съкровище? - малка усмивка се простря на лицето на Кери. Раната бе много по-добре. За жалост не беше гладна. Искаше да излезе за малко. Да потича.
- Не съм гладна, мамо. Ще изляза за малко. - преди да може майка й да направи каквото и да било Кей вече бе навън и вървеше уверено към гората. Може би се бе загубила умът като ходи на същото време където бе нападната, но онова място наистина много й харесваше, а сякаш след нападението още повече я привличаше. Затича се с всички сили. Тичаше колкото я държаха краката. Това не бяха крака. Бяха лапи. Възможно ли бе да сънува? Дори така де беше щеше да се наслади на сънят възможно най-дълго преди да е избледнял като всичко хубаво, което имаше в този живот. Вдиша дълбоко студеният въздух и видя как диханието й се простира в нощта под формата на пара. Забърза още повече. Черният вълк се скри в гората облян от светлината на пълната луна.

by **Nathaniel Whitmore** Съб Апр 05, 2014 7:42 pm

Добре дошла.

Кармен Стийвънсан

Кармен Стийвънсан

Re: Кармен Стийвънсан