I should be sacrificing my own happiness for the good of others,right? ;; Jason Dierden

❝Туп, туп, туп.Не знаеше дали звука, който чува е от сърцето му или защото чува нечии стъпки по коридора.Очите му се отвориха.Не можеше да се каже, че е имал най-пълноценния сън, а същото твърдеше и часовника - 12:30 през нощта.Събираха ли се три часа?Не.Туп, туп, туп.Ето пак този звук, който достигаше до ушите му.Той се вдигна до седнало положение в леглото си, изтривайки потта, появила се там в резултат на кошмарите, които имаше.Отдавна бе спрял да сънува.Неговите сънища бяха кошмари.Туп, туп, туп.Краката му стъпиха на хладния под и чак при усетената хладнина проумя, че не е разбрал кога се е съблякъл.Нали беше легнал с дрехите?Сега те стояха на близкия стол, а той трескаво се опитваше да се сети как, по дяволите, са се озовали там.Но нямаше време дълго да мисли за това, защото звукът от стъпки, да знаеше, че бяха стъпки, се чуваше все по-силно и по-силно.Явно отново бяха плод на въображението му, но бяха толкова силни, че не можеше да се пребори със себе си, за това леко открехна вратата.В коридора, въпреки тъмнината, можеше да се види, че няма никого.Все пак той излезе и се ослуша.Тишината бе поразителна.Изведнъж всичко бе замлъкнало в мъртвешка тишина.Секундите изминаваха, а той не знаеше какво да направи.Няколко крачки напред, след което се върна назад, влизайки в стаята.Тялото му за пореден път потъна в мекотата на леглото, но му бе прекалено ясно, че нямаше да може да заспи повече тази нощ.
И тогава тишината бе разцепена от ужасяващ писък.Писък, който щеше да го преследва най-вероятно до края на живота му.Джейсън моментално скочи от мястото си, по-буден от всякога и с няколко големи крачки прекоси стаята си, излизайки отново в хладния коридор.Отсрещната врата бе отворена, а тя водеше към стаята на сестра му.По-малката му с две години сестричка, която въпреки всичко за него си оставаше дете.
-Кери добре ли си?Какво става? - извика той, но не получи отговор.Единствено ужасяващи звуци от борба и заглушените й писъци.Без да обмисли какво прави, без дори да вземе някакъв предмет, какъвто и да е, за да я защити от който и да беше вътре, Джейсън влетя в стаята, но се спря шокиран почти в същия момент.
-Здравей, Джейсън.
Зловещ и мрачен, но в същото време изключително спокоен глас достигна до него.Съзнанието на момчето все още не можеше да разбере какво се случва.Стаята й бе в буквалния смисъл унищожена, а самата Кери ридаеше с нож опрян в гърлото й.Нож държан от онова мило и сладко момче, което до преди няколко седмици идваше засмяно в дома им, подхвърляше весели шеги и прегръщаше Кери, заявявайки й колко много я обича.
-Какво по дяволите вършиш, Алек?Пусни ножа.Пусни го.
-Как ли пък не - зловещ смях, съвсем нетипичен за него последва отговора му. - Знаеш ли какво ми каза тази малка кучка, сестра ти?Че щяла да ме напусне, защото й било омръзнало всяка нощ да съм пиян.
Сега разбираше.От него се носеше непоносим мирис на алкохол, явно отново бе прекалил с чашите.Така и не разбра защо сестра му се хвана с някой, който е по-голям от нея, а и след като е знаела какъв е проблемът му.По дяволите и лошите момчета, Кери.
-Остави ме да поговоря с нея, Алек, сигурен съм, че ще види грешката си.
Не му оставаше нищо друго освен да печели допълнително време, надявайки се блъфирането да му помогне по някакъв начин.Но най-лошото беше, че от пияния човек можеше да се очаква абсолютно всичко.Все пак баща им беше точно такъв.
-Ще я убия, ако го направи, разбираш ли?Ще я убия! - изкрещя Алек. - А когато й го казах, знаеш ли какво заяви?Изсмя ми се в лицето и каза, че не ми стискало.Не съм бил достатъчно мъж, за да го направя.
Джейсън се огледа невярващо, мислейки, че това е зле скроена шега по случай първи април.Чувстваше се като участник в глупаво реалити шоу.
-Алек, пиян си, успокой се, пусни ножа и нека поговорим - направи още една нерешителна крачка към побъркания мъж.Движеше се бавно и не правеше резки движения, така както знаеше, че трябва да се прави.След като нямаше накъде да се приближава, посегна и грубо удари мъжа, карайки го да загуби равновесие и да изпусне ножа.Последва борба, която даде възможност на Кери да направи отчаян опит да избяга.Алек, използвайки появилото му се преимущество, удари главата на Джейсън в ръба на близката маса, повалявайки го.Грабна отново ножа и настигна Кери.Повали я на земята и опря острието на ножа в гърдите й.
-Алек стига...Не го прави, Алек, пусни я!Тя е просто дете! - извика колкото можеше по-силно, но в гласа му ясно се разпознаваше паниката, отчаянието и безсилието.
Но пияният мъж не чуваше никакви увещание.Бе изгубил способността си да разсъждава.След като заби първия път ножа в гърдите й, сякаш не можеше да спре.Правеше го отново и отново.А на Джейсън нищо друго не му оставаше освен да бъде страничен наблюдател.
Но вместо това виждайки какво става, осъзнавайки, че няма какво да губи използва яростта си , която ескалираше заради случката, той грабна първото нещо, което се изпречи пред погледа му.В последствие първите полицаи, които дойдоха 45 минути по-късно, установиха, че това е било бухалката, която по принцип стоеше неизползваема в ъгъла на стаята.Патолога констатира, че смъртта на Кери е причинена от 23 прободни рани, а тази на Алек от удар по главата, който причинил счупване на черепа и силен вътрешен кръвоизлив.

-Трябва да се обадим на родителите - чу да се казва някъде зад него, но не разбра от кой идва.Единственото, което имаше значение за него бе безжизненото тяло пред него - на сестричката му и кръвта й, засъхваща по ръцете му.
-Казахме ти, Джейсън - чу някъде зад себе си гласа от кошмарите му. - Казахме ти, че това ще стане, щом не искаш да ни помогнеш.Предупредихме те.
И тогава проумя.Алек не бе толкова пиян.Бе просто обладан от зло същество, което бе виновно за абсолютно всичко.И то само защото той не се бе съгласил...

▶ След случката доброволно предава тялото си на злия дух.Знаейки, че няма какво повече да изгуби, се отдава на хаоса, хранейки се с мъката, страданието и разрушението, които го доведоха до тук.В някои дни, човека в него взима превес и обича да се разхожда из гората - без цел и посока.