when the lights fade out all the sinners crawl.

by **jake durden** Съб Апр 05, 2014 11:08 pm

jake durden || 22/NA || hybrid[angel/demon] || supernatural || heterosexual || crazy son of a bitch || played by evan peters

- Този негов спомен, който никога не излизаше от главата ми. Мразех го за това, но същевременно смятах, че не бива да изпитва болка за стореното. Не е бил виновен, просто тя така е поискала. И аз не бих пренебрегнал желанието на любимата си, само заради болката си.
- Какво е сторил?
- Убил я е.
- Любимата си? Майка ти?
- Точно така. Знаела е, че ще свършат мъртви при каквито и да било обстоятелства. Затова е изчакала да се родя и е съобщила решението си.
- Ами той?
- Самоуби се след година.
- Ти как го прие?
- Бях дете, не знаех как да реагирам. Когато съседите ни дойдоха и видяха всичката кръв, започнаха да крещят. Изведоха ме и започнаха да се грижат за мен, докато не разбраха що за същество се е пръкнало в дома им.
- А тялото?
- Тогава още нямаше полиция. Когато хората видяха, че трупа липсва, започнаха да разпитват. След време спряха, но не спряха да ме наричат изрод, копеле и какви ли не неща.
- Способностите ти... как разбра, че ги имаш?
- Да бъдеш... такъв като мен, не е никак приятно. Спомените ти остават доживот. Не можеш да избягаш от тях. Помня, че ме обвиняваха за изгарянето на къщата, но решиха да изчакат още година, преди да ме захвърлят на улицата. Вероятно са решили, че съм бил твърде малък, за да се оправям сам.
- На колко беше?
- На петнадесет. Това бе най-мъчителната година в живота ми. Не знаех какво да правя. Огъня, виденията, откраднатите спомени. Вероятно няма да се учудиш, ако ти кажа, че опитах да се самоубия.
- Очевидно не се е получило.
- Да, очевидно. Опитах бесене, давене, дори прокарах нож по вените си. Само такива като теб могат да ме убият. Ангели.
- Да не казваш, че...
- Не, не, не. Не искам да умра. Не и сега.
- Слава Богу...
- Добре, де, недей така.
- Какво друго можеш?
- Питаш ме за способностите ми? Ами... Мога да прочета всяка твоя мисъл, като за начало...
- Значи... знаеш?
- Да, скъпа. Знам за любовта ти. Но не мога да я взема.
- Защо?
- Защото не искам историята да се повтори. Не искам да свършиш като майка ми. И не искам да страдаш. Скоро чувствата ще си отидат и за теб отново ще бъда онова тъпо копеле, което помниш.
- Никога не съм те мислила за такъв.
- О, напротив. Не помниш ли деня, в който ме срещна?
- Помня го. Това беше най-хубавият ден в живота ми!
- Най-лошият, бих казал. Много скоро ще съжаляваш, че си ме срещнала.
- Тръгваш ли си?
- Да. Сбогом, любима.

by **Nathaniel Whitmore** Нед Апр 06, 2014 10:29 am

Одобрен си, добре дошъл.

when the lights fade out all the sinners crawl.

when the lights fade out all the sinners crawl.

Re: when the lights fade out all the sinners crawl.