Once you let the darkness inside,it never comes out. ||Madison||

by **Madison Deveraux** Нед Апр 06, 2014 11:00 am

|| Madison Deveraux || 18 || Hero || Gift: Control over ice || FC:Danielle Campbell ||

Из въздуха се носеше аромата на екзотичен жасмин, който сякаш се разтваряше и се пропиваше навсякъде.Можеше да усети ненатрапчивия аромат, който винаги й харесваше толкова много.А някъде се долавяше и привкус на ванилия и кехлибар.Прекрасно съчетани, те бяха в перфектна синхрония, която само засилваше чувствата й.Чувствата, които сега я преизпълваха отново и отново, сякаш всичко се случваше за първи път.Чакай.Наистина се случваше.Тя беше влюбена и това й харесваше.Беше влюбена в неправилния човек, който в същото време беше напълно правилен.И точно с този аромат щеше да запомни момента.Усещайки го, винаги щеше единствено с него да асоциира всяка дума, която се появаваше в главата й.Това ли беше да си влюбен?Толкова ли прекрасно и възвишено бе това чувство, че успя да докосне дори нея?Момичето, което никога не обичаше...чувстваше се толкова неопределено и възвисено, че дори се плашеше.Можеше да долови по себе си аромата му.Аромата, който остана от онази нощ и който никога не я напускаше.Някаква ужасяващо възбуждаща смесица от лавандула, мускус и нещо друго...нещо, което не можеше да определи, но я побъркваше толкова силно.

∞∞∞

-Нали знаеш, че аз съм човек?Ако продължавам да се храня така всеки ден съвсем скоро ще надебелея. - Мадисън се засмя, измъквайки ръката си от неговата.Всъщност, как отново се озоваха в дома му?Беше го помолила изрично да я отведе в новия й дом.Не че имаше нещо против да прекара още време с него, но...не мислеше, че е добра идея това да става толкова късно посреднощ. - Благодаря ти, за поредната прекрасна вечер.
Тя застана на пътя му, някъде по средата на коридора и го прегърна.Харесваше й да усеща лекият и приятен аромат, който се разнасяше от него, за това притвори очи и остана в това положение малко повече от необходимото.Отдавна се бе отказала да му напомня, че не е длъжен да прави каквото и да е, най-малкото да прекарва завидна част от времето си с нея, но той продължаваше да го прави, незнайно защо.Всъщност, Мадисън все още си мислеше, че от някой ъгъл ще изскочат още момичета, които са спасени точно като нея от Илайджа и тогава ще може да си каже, че не е по-специална и да продължи напред.Но дните минаваха, а никакви момичета не се появиха.
-Какво ще кажеш за едно кафе? - попита тя, когато най-накрая го пусна.От седмици това бе любимата й напитка, защото я държеше далеч от съня, а това значеше, че я държи далеч от кошмарите.Никога не му призна, че продължава да ги има, че продължава да се буди посреднощ с писъци и обляна в сълзи, а след това да не заспива до сутринта.По-важното беше, че щом утрото настъпеше, тя щеше да се усмихне и да посрещне новия ден.Какво по-хубаво от това?
Влизайки в кухнята, Мадисън спокойно се зае да прави от напитката, както го бе правила доста пъти.Бе научила всяко нещо къде стои и това й се струваше като детска игра.А и й харесваше да го прави.Сякаш се успокояваше.
Хвърли поглед на мъжа зад себе си, преди да отвори един от шкафовете.
-Какво има?Защо продължаваш да ме наблюдаваш така цяла вечер? - усмихна се тя, прехапвайки устната си.Когато приключи с кафето, спокойно отпусна ръцете си, а пръстите й се заиграха с нежната материя на тъмночервената рокля с която беше облечена.Първоначално се чудеше защо всеки ден носи костюм, но когато успя поне малко да пренебрегне ужаса си установи, че той му отива изключително много и не й се струваше правилно да не облича всяка вечер подходяща рокля.

-Трудно се доверява на някой друг, освен на себе си и своята си преценка.
-Обожава шоколад, спагети и пица.
-Има две лица - едното е това, което всички виждат, а другото е скрито дълбоко в нея и не го показва пред абсолютно никой.
-Преди три месеца е избягала от тираничния си приятел, който често я е малтретирал.От тогава не допуска мъже до себе си.

by **Nathaniel Whitmore** Нед Апр 06, 2014 11:01 am

Одобрена си, добре дошла.

Once you let the darkness inside,it never comes out. ||Madison||

Once you let the darkness inside,it never comes out. ||Madison||

Re: Once you let the darkness inside,it never comes out. ||Madison||