He was different once.A long time ago.Kind?Yes.A hero even...a savior.But he suffered losses which hurt him.Now he prefers isolation to the possibility of pains return. - Nathaniel Whitmore

by **Nathaniel Whitmore** Нед Апр 06, 2014 11:30 am

We all have darkness and light in our hearts. We define our actions and personalities into sins and virtues. Seven deadly sins. Seven heavenly virtues.

|| Name:Nathaniel Whitmore || Age:24 || Race:Hunter || FC:Daniel Sharman ||

His eyes

“The colour of the sea after a storm…”

“And what colour is that?”

“…Beautiful.”

He was different once.A long time ago.Kind?Yes.A hero even...a savior.But he suffered losses which hurt him.Now he prefers isolation to the possibility of pains return. - Nathaniel Whitmore Tumblr_mp07vjovaP1rlf25jo1_250

Ръцете му трепереха.Несъзнателно.Не искаше да го прави, да издава страха, който сковаваше тялото му.Но го правеше.Отново.Не смееше да вдигне поглед от чинията си в която разсеяно разместваше някакъв зеленчук.Правеше се, че не чува, но всъщност сърцето му препускаше в бесен ритъм, докато мозъкът му се опитваше да сглоби смислено извинение.
-Трябва ли да повтарям, Натаниъл?
Суровият глас на доведения му баща го стресна толкова, че момчето подскочи и вдигна големите си сини и изплашени очи към мъжа, който го гледаше.
-Просто ми кажи оценката, синко.Или трябва да проведем същия разговор долу?
Момчето несъзнателно поклати отрицателно глава, докато преглъщаше.Защо беше отворил темата за оценките?Какво като имаше шестица по икономика, след като по химия бе изкарал тройка?Как щеше да признае за тази оценка, след като баща му го наказваше за доста по-малко от това?
-Има време да я поправя, срокът дори не е преполовил... - опита се да се измъкне той, но мъжът само удари юмрук в масата.
-Натаниъл...СПРИ ДА УВЪРТАШ!!!
Момчето стисна ръцете си в юмруци под масата и си пое въздух.Беше го преживявал и преди, трябваше да го направи и сега.
-Имам тройка.
За момент в стаята настана мълчание, докато Натаниъл тихо чакаше суровата си присъда.Гледаше в очакване в мрачните очи на доведения си баща и чакаше той да каже нещо.Да направи нещо.
-Е, значи имаш тройка.Ще трябва да те накажа по някакъв начин, нали знаеш?Имам своите отговорности като родител...Ще започнем с нещо просто.Като например да изчистиш кухнята.И ще я чистиш в продължение на месец.
Видимото успокоение, което премина през лицето на Натаниъл, нямаше как да остане скрито.Той се усмихна и кимна енергично и с готовност.Беше се разминал.Най-накрая можеше да се успокои.
-И като имам предвид да я изчистиш...значи да няма и петънце, разбираш ли?
В този момент мъжът рязко скочи и събори всички чинии на масата, преобръщайки я и самата нея.Момчето инстинктивно, както правеше винаги, отскочи и се сви уплашено в ъгъла, гледайки побъркания мъж, който изпитваше завидно удоволствие над това да го малтретира отново и отново...
Следващата сцена, която помнеше бе как по-големият му брат го утешава с думите, че и това ще мине.Може би това бе един от няколкото пъти, когато на брат му му пукаше за него.

Сега, шест години по-късно, освен че се бе отдалечил възможно най-много от уплашеното момче, което беше тогава живота му не се бе променил кой знае колко.Кошмарите продължаваха, постоянното чувство за опасност се засилваше само все повече и повече, понякога халюцинираше, че доведения му баща отново го заключва в малкия пригоден за това фризер в мазето.Ако в такъв момент протегнеше ръката си щеше да усети вдлъбнатините по вътрешната страна, доказвайки къде и колко много пъти се бяха забивали юмруците и ноктите му, в опит да се измъкне.Знаеше, че би трябвало да го е преодолял, че миналото си остава там, но както бяха казали, че детството играе важна роля за живота, явно визираха точно случая на Натаниъл.

He was different once.A long time ago.Kind?Yes.A hero even...a savior.But he suffered losses which hurt him.Now he prefers isolation to the possibility of pains return. - Nathaniel Whitmore Tumblr_mpcn3fptC61rjkvxyo6_250

▶Откакто се помни има нещото наречено "Емпатия" - стига да пожелае, може да вникне в съзнанието на който и да е и да мисли по неговия начин.Не е нито дарба, нито проклятие.Просто...добро развито въображение?Ако това ще ви позволи да спите спокойно нощем, то да - такова е.Заради тази своя "дарба" някои от кошмарите му са свързани с "видение" относно някое убийство.
▶ Като малък баща му загива и майка му се жени повторно.Доведеният му баща го малтретира най-редовно, заключвайки го в огромен фризер.Насън все още вижда белезите от ноктите му оставени по вътрешността на фризера.Продължава да има кошмари, след които е психически нестабилен.