If you’re going through hell, keep going. -Evelyn Herondale

by **Evelyn Herondale** Нед Апр 06, 2014 2:25 pm

Едва на 5 годинки Евелин открива за способностите си.Подпалвайки стаята си,докато спи.Пламъците започват да обгръщат цялата стая,но Евелин успява да се измъкне,тичайки към стаята на родителите си,но те са разбрали какво става и гледат уплашено.Майка й се обръща към баща й и му прошепва,но не твърде тихо,затова малкото момиченце успява да ги чуе.
-Става същото като с майка ми.Тя е същата като нея.
Появява се объркване в малките й очички.Досега никога не са говорили за баба й,а когато тя ги попита...те или се правели,че не я чуват или й крещели,затова вече и не ги питаше.
-Баба?Какво за нея?
Но те,както винаги игнорираха въпроса й,продължавайки да я гледат с уплашен поглед сякаш са заменили детето им с чудовище.Обсъждаха,че способностите й са се появили твърде рано.Сякаш не виждаха горящата стая,в която огънят се разраства.
-За какво говорите?
В очите на Евелин се забелязваше гняв,който не подобава за момиче на нейната възраст.Изведнъж около тях всичко пламна.Те започнаха да бягат от нея,започнаха да бягат от собственото си дете.А огъня ги преследваше като бесен призрак.Момиченцето излезе навън,гледайки как цялата къща гори.Тогава някой я сграбчи през кръста,бяха силни ръце,но точно преди да успее да види кой я сграбчи й причерня.
Когато отвори,се намираше на диван,а пред нея стоеше жена,възрастна жена на около 50 или 50 и няколко години.Но това,което тревожеше повече малката Евелин беше как се бе озовала тук и защо не можеше да си спомни нищо от вчера.
-Аз съм баба ти,Вечна. - проговори жената,а по лицето на детето се появи объркване.
-Коя е Вечна? - малките очи,в които пламъка се виждаше как гори,погледнаха към жената. - Това си ти.А сега си почивай.
Детето затвори очи и тогава усети на гърдите си как тиктака часовник в ритъма на сърцето й.По-късно разбра,че това е нейният Ангел с часовников механизъм,който трябва винаги да носи.Когато е в беда,той ще й помогне,което беше странно за разбиране,а пък какво би разбрало от това едно малко момиченце.

***
/След 10 години/
Сега вече Евелин разбираше защо преди родителите й не са й позволявали да се вижда с баба си.Тя беше описанието за "зло",но дори тази дума не можеше да я опише,както трябва.След като се бе озовала на дивана й преди 10 години,тя не бе виждала родителите си или брат си,всъщност полубрат,който е по-голям от нея с няколко години.Всеки ден Евелин трябваше да става в 5 сутринта,за да тренира,а когато закъснееше дори с 5 минути получаваше бой от баба си,но не такъв безобиден,с който родителите наказваха децата си,а жесток бой,след който цялото й тяло бе покрито с рани и синини,затова се опитваше да не закъснява,но все пак понякога се случваше.Беше се научила толкова добре да се бие и да се защитава с оръжия,че можеше и без силите си да се справи с всеки.На обяд идваше ред на контрол над магията й.Баба й я учеше да се контролира и да прави трудни заклинания,които изискват прекалено много енергия и сила,тъмните магии са най-изтощителни и тези заклинания бяха точно такива.Беше научила почти всичко до съвършенство,а едва на 15 години тя бе силна и безчувствена.Вече не можеше да си спомни какво е чувство като:обич,щастие и радост.А единственото нещо,което й даваше сили да продължи и я успокояваше,когато имаше нужда бе Ангела й с часовников механизъм,който винаги тиктака в ритъма на сърцето й.Една сутрин реши да сложи край на страданията си.Запъти се към стаята за тренировки и застана пред баба си,със сигурност бе надминала силите й и можеше да я победи без проблем.Вече 15 годишната Евелин бутна баба си към стената и я хвана за гърлото като беше готова да я запали.
-Ха-ха,Вечна.Само това ли можеш? -Евелин се ядоса още повече. -Явно съм грешала,ти не си готова за съдбата си,дори не можеш да се контролираш.
-Повярвай ми,мога.Но ти...ти няма да бъдеш тук да видиш "съдбата ми". -имитира баба си и на устните й изгря самодоволна усмивка.
-Ще убиеш мен,както уби родителите си ли? - нещо в очите на Евелин проблесна,но не загуби самоконтрол.Беше разбрала,че полубрат й е добре,но никога не беше чула нищо за родителите си.Но тя несъмнено се опитваше да я манипулира,лъже,това е единственото обяснение. -Нека ти покажа,Вечна. - Вечна,Вечна,Вечна...откакто се озова при нея постоянно я нарича така,Евелин се опитваше да не й обръща внимание и да я накара да я нарича с истинското й име,но тя продължаваше и защо "Вечна"?
Усети огромна болка в главата си,сякаш някой хвърля огромни камъни върху нея и в същото време все едно човърка с нож,изкопавайки огромна дупка в главата й.Тогава видя,всичко...сцена от преди 10 години,в която убива родителите си.Очите й се напълниха със сълзи,което не се беше случвало от много време.
-Когато те намерих заключих спомените ти от онази нощ,затова не помнеше нищо от нея.Ти ги уби,а аз те спасих и те обучих,за да си достойна за съдбата си. -Евелин вдигна глава и с един поглед запрати баба си в другия край на стаята.
-Лъжеш...всичко е лъжа. - но всъщност се опитваше да убеди себе си,знаеше,че това е самата истина.
-Няма да ти позволя да съсипваш живота ми повече. - взе един от ножовете,с които тренираше и се канеше да пререже гърлото й.
-Аз те направих силна,Вечна.Безстрашна,умна,владееща магията. -каза баба й,но това със сигурност нямаше да я спаси.Може всичко това да е вярно,но имаше една огромна подробност,която не можеше да се изпусне и тя е,че я съсипа,може да я направи силна,но и в същото време я пречупи.
-Пак с това "Вечна" ...защо? - баба й въздъхна,сякаш не се страхуваше от нея,но макар и да беше майстор в прикриването на чувствата,Евелин знаеше всяка тактика и много добре знаеше,че всъщност я е страх.
-Не си ли разбрала вече?Ти си вечна,скъпа моя.Когато умреш се прераждаш,а аз се опитах да те обуча,за да можеш да живееш по-дълго,това беше предназначението на живота ми,защото макар и да се препаждаш винаги умираш млада,дори твоя Ангел не може да те спаси. -ръката й механично се плъзна към часовника й,тиктакащ в такт със сърцето й.
-Не ти вярвам! - в очите й проблесна освен гняв,също така и тъмнина,огромна тъмнина,която е на косъм да я погълне.

~Нейният Ангел с часовников механизъм.
~Брат й я мрази,защото знае,че тя е убила родителите им и се опитва да я нарани по всякакъв начин,когато я види.