Hayley Quinn: 'My skin has turned to porcelain, to ivory, to steel.'

by **Hayley Quinn** Нед Апр 06, 2014 4:56 pm

Ние сме петата власт. Поне така се шегуваме. Служим на онези, които имат нужда от защита. Не задаваме въпроси, не се интересуваме от личността. Интересува ни единствено нейната сигурност.
Името ми е Хейли Куин и вероятно съм една от малкото, които са нямали нормално детство. Говоря за онези, които имат сплотено семейство, защото всички знаем, че всъщност наистина голям брой деца нямат нормално детство.

Hayley Quinn: 'My skin has turned to porcelain, to ivory, to steel.' Tumblr_mz47oxQFmA1qlyecwo3_250

Hayley Quinn - 22 - human - meghan ory

Кафето имаше натрапчив, горчив вкус. Лицето ѝ намръщи, когато изстиващата течност се разля в устата и докосна небцето ѝ. Тъмните стъкла възпираха ярките пролетни лъчи от пряка среща с тюркоазения ѝ поглед. Погледът ѝ следеше движенията на двете фигура две маси по-напред; не поглеждаше нито към последната страница на модното списание на предната маса, нито към блондина на следващата. Подобна концентрация изискваше дългогодишни практика и обучение. Мъжете се изправиха и стиснаха ръцете си. Жест, който индикираше края на делова среща. Банкнотата се завъртя между пръстите ѝ и остана под порцелановата чинийка. Мъжът в син костюм мина покрай нея и няколко минути по-късно брюнетката го последва.

* * *

Щрак.
- Не мърдай или ще стрелям. – обикновено тя казваше това. Правеше го при извънредно наложителни случаи. В момента обаче брюнетката се намираше във възможно най-неловката ситуация от своя живот. Положението неминуемо се влоши с една идея, когато въпросният звук отговаряше на освобождаването на предпазителя, а дулото бе насочено към главата ѝ, докато се намираше в съседния апартамент. Не можеше да вини съседа си, че държеше огнестрелно оръжие и знаеше как да го използва, когато живееха в крайните квартали на Бронкс. Дори в Хемптънс хората разчитаха на този защитен метод срещу натрапници. Особено в два и половина сутринта. Погледът ѝ говореше за изненада. Приятна изненада. Някой дръзваше да я заплаши с оръжие, когато тя умееше поне два вида азиатски бойни изкуства. Да, на това също ги учеха. Всъщност повече години от живота си Хейли бе прекарала в Япония и Тайланд, отколкото в родната си Канада. Замина с баща си, когато беше на осем и половина и остана там до осемнайстата си година, когато се върна. На четиринайсет се върна само за два дни, за да присъства на погребението на майка си. Чувстваше Ямико като втори баща.
- Идвам с мир, просто ми се стори удачно да използвам апартамента като авариен изход. – думите прозвучаха като реплика от комедиен филм. Хейли имаше чувството, че се намира на сцената на такъв в момента. Преди седмица и половина бяха убили нейната мишена, нейната цел. Грег Джеферсън, собственик на застрахователна компания, отказал застраховка живот на мъж със съмнително минало. В момента симпатичния брюнет лежеше на два метра под земята сред пухени възглавнички в боров ковчег, докато годеницата му заспиваше с най-добрия му приятел в тяхното общо легло. Разбира се, нейната работа не включваше да се меси в личния живот на своята цел. Тя единствено следеше за защитата му и се провали. Сега убийците му бяха по петите ѝ.
Едва ли бе удачно да мърда, но го направи. Отстъпи крачка встрани и дулото се измести със същата скорост и същите параметри. Добре, това беше добре. Значи сега на дневен ред излизаше въпроса къде е проклетата врата, до която трябваше да се докопа и да излезе. Докато оръжието и чифт очи не отделяха поглед от нея, нейният блуждаеше в тъмнината и на ум брюнетката нареждаше красиви и не дотам красиви епитети по отношение на въпросната. Първият въпрос, автоматично изникнал, бе защо е толкова тъмно, но след като си спомни колко показва електроният часовник на нощото ѝ шкафче, установи, че беше логично да е. Зад една открехната врата се прокрадваше мъждива жълта светлина като от нощна или настолна лампа, но едва ли това беше изходът. Друга пък имаше дупка, през която се процеждаше ярка светлина, която я привличаше към себе си. Логично бе това да е изходът от цялата ситуация, така че тя направи нова крачка в тази посока, но и този път застина, подплашена от пукването на оръжието.
- Хей, по-внимателно.. Тръгвам си, но не мисли, че ще стане по този начин.

Ключалката изщрака и вратата се открехна. Ярката светлина на стълбището пропълзя и по стените на апартамента. Мъжките гласове отекнаха по коридора. Думите им ставаха все по-ясни. Приближаваха. Рязко се извърна към непознатия. Устните, които срещнаха нейните бяха сковани от обърканост и бе сигурна, че в момента същия чифт недоверчиви очи я гледаха със вцепенение.
- Мерси. – каза с донякъде детска усмивка и рошавата ѝ глава се подаде през процепа на вратата, оглеждайки коридора преди самата тя да изскочи и изприпка към съседния апартамент, чиято врата зееше отворена.

мда... явно ще освобождаваме Elizabeth Olsen
и ако може името да ми го промените на Hayley Quinn

by **Evelyn Herondale** Нед Апр 06, 2014 5:12 pm

Готово,промених ти името Smile

Hayley Quinn: 'My skin has turned to porcelain, to ivory, to steel.'

Hayley Quinn: 'My skin has turned to porcelain, to ivory, to steel.'

Re: Hayley Quinn: 'My skin has turned to porcelain, to ivory, to steel.'