That didn’t happen, of course. Things never happened the way I imagined them

introduction
Историята на красивата Аляска изобщо не може да се опише с думите "красива като приказка". Момичето надарено с невероятна красота, чар, сексапил, и прекрасни и игриви зелени очи можеше да приличаше на ангел, но в душата си беше същински демон, който не спираше да се забърква в неприятности и глупости. Макар и не особено висока, но за сметка на това много стройна, брюнетката винаги успяваше да се забърка в нещо, от което накрая страдаше най-много самата тя, но заради ужасния си инат никога нямаше да се признае за победена. Под крехката си и невинна външност, облечена в секси дрешки, не се криеше кучката, в която се беше превърнала, а всъщност едно малко крехко и много наранено момиченце. Цялото и бунтарство и злоба се дължаха на нещата които беше преживяла и които я бяха променили прекалено много.
the begging...

Прекрасен януарски ден. И да бъдем по-точни. Денят е 9-ти януари. Един обикновен ден още в самото начало на годината, който щеше да промени целия живот на едно малко деветгодишно момиченце, обичащо бели маргаритки в косата си.
Нека първо да разкажем, защо това беше най-хубавият ден в животът на малкта и крехка госпожица Аляска Йънг. Всичко започна с една прекрасна разходка в зоопарка, за която малкото момиченце беше умолявало отдавна. Най-после се случи и майка и я заведе там. Беше толкова прекрасно и интересно, че дори не можеше да се опише с думи. Всичко беше като в един вълшебен свят, съставящ се само от животни и тях двете. Малкото момиченце беше впечатлено от маймунките, колкото и глупаво да беше това. Дали защото беше просто малка или защото беше любопитна, или просто защото беше по-различна? Никой не знае. Но факт беше, че това беше нещото, което я беше впечатлило най-много там. Нито лъвовете, нито тигрите можеха да се сравнят с тях. Цялото преживяване беше като неземна приказка, която не трябваше да свършва... но всичко хубаво си има своя край. Точно както и този прекрасен ден.
След като се прибират от "пътешествието", малкото момиченце се качва в стаята. Опиянена от всичко се замечтава, когато изведнъж чува някакъв шум. Слиза по стълбите и вижда майка си, лежаща на земята и получила нещо като гърч. Момиченцето се вцепенява и просто не знае, какво да прави. Не се обажда на 911, не започва да вика за помощ. Просто абсолютно нищо, освен да е вперило поглед в лежаща си майка. След малко гърчовете спират. Тогава малката Аляска си мисли, че майка и се е оправила и и няма нищо. И може би просто спи или си почива. Дори не осъзнава, че е вперила поглед в мъртвата си майка. Прекарва така няколко часа. Без да каже нищо, без да мръдне.  В пълна тишина. Тишина, обвила не само цялата стая, но и цялата къща.
Малко по-късно се прибира баща и. След първоначалният шок от гледката, той започва да обвинява дъщеря си - че не е направила нищо, че просто е седяла и гледала, че просто тя е виновна за всичко.  Но каква вина можеше да има точно пък тя?
...and then...

От онази случка насам, Аляска се промени. Тя беше но крайности. Един път е просто момичето, живеещо в стая пълна с книги, които купуваше от различни разпродажби и  които наричаше "библиотека на живота". Момичето, което винаги имаше запаси от алкохол и цигари. Което пушеше, за да умре. Момичето, което можеше да спечели титлата за най-голямата кучка и титлата "кралицата на номерата". Но едновременно с това беше едно вряно към приятелите си и към гаджетата си момиче, което колкото и да харесваше някой друг, не беше фен на изневярата. Момиче, което можеше да те забърка само в неприятности и което търсеше изхода от лабиринта, в който се намираше. Но също така беше и момиче, обичащо купоните, забавленията, алкохола, цигарите и секса. Особено него. Момиче, което обичаше да рисува бели маргаритки. Момиче, което беше готова да влезе в езерото, само, за да откъсне някое бяло цветенце. Момиче, което беше готова да пожертва себе си, заради малкото приятели, които имаше. Но освен това беше и момиче, което обичаше да мрази. Мразеше несправедливостта. Мразеше надутите и богати хора. Мразеше дори и себе си.... Хубавото беше, че поне тя е единствената, като изключим баща и, която знаеше за онази ужасна случка.
...and now

Но ако си мислите, че това е всичко, о, повярвайте ми грешите. Аляска се записва в един малък колеж, не далеч от родния и град. Дори през ваканциите, не се прибираше, защото се страхуваше от духовете, които живееха в дома и. Там не беше от най-популярните, но нямаше човек, който да не я познаваше и да не си беше патил от номерата и. Нещо, от което скоро дори и най-близките и приятели щяха да си изпатят.
Денят беше малко след края на зимната ваканция. Намираше се в стаята си, когато при нея влетяха двама от най-добрите и приятели. Аляска ги накара да се напият и така докато осъзнаят това вече се беше случило. Тези състояния понякога изкарваха различни чувства в нея и това я накара да целуне приятеля си, по който си падаше, но нямаше намерение да изневери на гаджето. Но това не беше всичко натискаха се известно време, а накрая тя просто прекъсна забавлението със "следва продължение" и заспа, така както беше започнала всичко. Но по едно време се събуди. Нещо и беше прищракало. Втурна се към телефона, който се намира в коридора и се обади на приятеля си. Говориха си напълно общи приказки, през които тя дори намери време и да си понарисува маргаритки на едно листче на стената. Прайвеки това изведнъж се сети, че този ден не беше обикновен. Този ден, тоест вчерашния ден беше деня, в който майка и беше починала. Как можа да го забрави? Как можа да не занесе любимите цветя на майка и? Как можа да не си спомни? Не спираше да повтаря тези три въпроса започващи с К
Веднага избяга в стаята си. Събуди приятелите си и ги помоли да и помогнат да се разкара от това място. А това не беше лесна задача, особено с такъв "пазач", какъвто те имаха. Те дори не се опитаха да я разубедят просто направиха това, което им беше казала. Така тя стигна до малката си кола, запаля и се изгуби в мрака. Спря само, за да купи белите цветя на майка си. Това беше най-ужасният и ден, по-точно сутрин, защото беше някъде към 3-4 сутринта. Не спираше да се обвинява през целия път. В далечината се виждаха сигнални лампи и звукова сигнализация от полицейска кола, която беше препречила пътя заради някаква катастрофа. Точно в този момент Аляска осъзна, как ще се отърве от лабиринта, в който беше попаднала и просто реши, че това е краят... и колата и излезе от пътя.
Всъщност момичето оцеля, но не и Аляска, която властите обявиха за мъртва. Тя просто смени името си с благозвучното Амелия, всъщност харесваше оригиналната му френска версия - Амели, но реши да е в американския му вариант. И точно в този ден се "роди" г-ца Амелия Джейн Смит
Но като оставим това настрана няма как да не споменем, че освен всичко друго тази мистериозна особа беше и вещица. Нещо, което беше разбрала още като съвсем мъничко дете, но тогава не разбираше нищо. Малко по-късно, нека да бъдем точни 3 години след онази случка случайно в ръцете и попадна дневника на пра-пра-пра баба и, който дори вече не си спомняше откъде точно беше изнамерила в него момент. В него прочете, че в действителност беше част от един от най-древните и могъщи вещерски родове. Но с тази разлика, че докато другите описани в книгата бяха, така да ги наречем от "добрите" вещици, това изобщо не можеше да се отнася и за нашата Аляска/Амелия.  

File:
~ream name: Alaska Young
~fake name: Amelia Jane Smith
~age: 17
~race: salem witch
~fc: sasha pieterse
~gift: елемента дух