show me all the things that i shouldn't know;

• Винаги е искала да бъде приемана от обществото като борец, като силна личност; някой, който може да издържи на всякакъв вид болка. Иска да бъде силна и непоклатима. Съхранява болката си дълбоко в сърцето и не позволява на никого да стигне до там, защото вярва, че с всеки изминал ден става по-хладнокръвна.
• Не обича да бъде наричана по фамилия, защото това е името на майка ѝ, с която не желае да бъде свързвана. Стигала е до крайността да удря шамари на хора, които ѝ казват „Адлър“. Единствената обстановка, в която го приема, е училището, където няма друг избор.
• Ерин има по-различни навици от повечето си познати. Пороци, може би, но не смята да се отказва от тях. Алокохол, цигари, канабис. Харесва вниманието на мъжете и знае, че го получава лесно. Безсрамна е относно тези свои действия, категорична, че не би ги отказала.
• Тя е непокорна и е почти невъзможно да я победиш и именно заради това предпазва сърцето и душата си, изграждайки крепостни стени около истинската си същност. Била е наранявана прекалено много пъти, за да позволява на хората да я опознават.
• Винаги очаква най-лошото от хората, знаейки на какво са способни. Наясно е, че те винаги могат да се опитат да я излъжат, изоставят или разочароват. Затова винаги си тръгва първа, за да не бъде наранена.

5 years ago
Разрушава се на малки ситни парчета. Изведнъж, с все сили, отново става едно цяло... и изведнъж отново се разрушава. Когато си добър в нещо, защо да не го практикуваш по-често? След като сърцето ти бива разбивано периодично, може би трябваше да започне да си търси работа в тази насока, защото „никога не прави нещо, в което те бива, безплатно“. Именно това беше научила Ерин от майка си още в ранна възраст. Всичко, което знаеше за любовта и загубата, беше научила от майка си. Майка, която обичаше да води различни (женени) мъже всяка вечер в дома си, пренебрегвайки брачната халка на безименния си пръст. Като малка тъмнокоската често се будела от не особено приятните (освен ако ти не ги издаваш) любовни и страстни стенания, идващи от стаята на родителите ѝ. Тъжното бе, че още от тогава знаеше, че мъжа в леглото не беше баща ѝ.
Безхаберието на единствената ѝ майка я караше да полудява. Разяждащо чувство за отмъщение бива потискано в продължение на години. Трупаше се на преспи, чакаше да изригне мигновено. Но не всичко се случва така, както очакваме. Вместо изведнъж, Ерин започваше да се пречупва периодично, на части. Като започнем от цигари, преминем през алкохол (и доста безразсъдни постъпки покрай употребата му), бунтовнически бягания от дома, стигнем до марихуана и после какво? Хероин, провалящ живота ѝ? Малката Адлър е всичко, но не и глупава. Не би провалила живота си по този начин, мечтаеше за светлото си и по-добро бъдеще. Или поне така мислеше тогава...

4 years ago
Всичко се движеше на пълни обороти, животът на улицата никога не спираше; хората се влюбваха все по-бързо, излизаха извън контрол мигновено и си отиваха сякаш за секунди. Това не беше нещото, което едно обикновено петнадесетгодишно момиче очаква, с малкото изключение, че Ерин беше далеч от обикновена. Тя беше различна... различно силна, научила се да оцелява, да се справя с всички неприятности, които животът ѝ поднася.
В момента, в който чуят "бездомна 15-годишна", повечето хора си представят типичната постъпка на един емоционален тийнейджър, преминаващ през тежък период, а именно бягство от дома за няколко дни. Но ще сбъркат. Ерин беше буквално изритана от къщата си от Габриел (която е далеч от представите за перфектен родител) дни преди петнадесетия си рожден ден; беше ѝ даден куфар с дрехи и бонус – предупреждение да не се връща никога повече, защото е провалила живота на майка си, тялото ѝ и бъдешето ѝ. Затова трябвало да напусне, за да може тя да живее живота, за който е мечтала; живот без дъщеря ѝ в него. Ежедневието не беше особено живописно за Ерин, особено след като никога не беше чувала думите „обичам те“ от майка си основно защото връзката им беше изпълнена с омраза и съжаление. Само и единствено някой напълно неосъзнал би обвинявал едно малко бебе за съсипването на живота си и именно това направи и Габриел.
„- Без теб може би щях да стана нещо... може би адвокат или кино звезда. Създадена съм за слава и успех, Eрин, докато не започна да растеш в утробата ми и не се отказах от всичко, за да си жива!“, тези думи кънтяха в главата на малката Адлър.
Ерин никога не е можела да спори с нея нито пък да отрича думите ѝ, защото вероятно наистина беше права. Габриел Адлър е била красавица още от ранна възраст. Обект на желание от страна на мъжете и на завист от тази на жените. Самочувствието и чарът ѝ били обаятелни.. докато не била изнасилена, когато била едва на шестнадесет. Това променило животът ѝ; най-малкото се сдобила с дъщеря, която никога не е искала, но не можела да направи аборт. На Ерин ѝ били нужни само четири години, за да осъзнае, че собствената ѝ майка я мрази до дъното на душата си и свикнала с този факт, примирена, че ще отрасне сама. Затова, без повече съпротива и дори без сълзи, тъмнокоската взела багажа си и напуснала родния си... не, не е дом. Къща. Да, родната си къща.