Shelby Greham.

by **Shelby.** Съб Апр 05, 2014 9:18 pm

Шелби Греам // FC: Candice Accola // 17 // Герой // Дарба: Контрол над електричеството

Никой не е готов за това. Още по-малко едно шест годишно дете. В крайна сметка всеки го изпитва. Рано или късно го усещаш. Болка. Пареща болка, Разочарование. Чувах виковете на майка ми. Остри, режещи плътта. Нямаше и помен от стария глас казващ ми лека нощ. Принципно й минаваше бързо. До час. Сега обаче беше друго. Яростта и омразата към мен я държаха с дни. Имах чувството, че е огнена топка, която ще изригне всеки момент.
- Тя е болна Майкъл! Болна е! - чувах крясъците на майка ми. Какво бях направила. Не разбирах абсолютно нищо.
- Успокой се, Лилиян! Не знаем какво е. Може да е всичко. Дори може да не е човек! - каза равен, умерено висок мъжки глас. От кога бях станала ,,То''. Сякаш до вчера същите тези гласове ме галеха а сега забиваха острите си зъби в мен и ме разкъсваха на парченца. Нищо не бях направила. Просто стоях по средата на задния ни двор и гледах онова малко зайче стъпващо в дебелият сняг. Затичах се към малкото животинче и се опитах да го хвана с усмивка на лице. Миг по-късно успях да хвана зайчето. След това всичко ми се губеше. Държах изпърженият заек, а майка ми изпищя. Ето как съм до това положение. Вратата се отвори и насълзените ми очички се втренчиха в очите на Лилиян. Бяха толкова студени.
- Мамо! - едва промълвих аз и се хвърлиха да я прегърна. Тя бе блъсна на дивана, а аз просто не знаех защо. Погледнах през прозореца. Ставаше все по-мрачно. Щеше да има голяма буря. Никога не съм се боила от бурите. Напротив. Светкавиците. О, тези светкавици. Сякаш прорязващи небето.
- Какво направи на проклетото животно. Как го уби?! Ти си чудовище Шелби! - мама ме хвана за раменете и почна да тресе малкото ми телце. Имах чувството, че насреща ми съскаше змия. Не. Не убих аз зайчето. То просто умря. Поклатих главичка и плитчиците ми се разтресоха.
- Не! Не го убих аз, мамо! - почти прописках последните си думи. Сълзите ми се спускаха яростно по бузките ми и мокреха килима под краката ми.
- Не лъжи! Ти си чудовище! - каза през зъби мама. След това ме метна дивана и изтича до кухнята. Взе един нож и с още по-голяма злоба каза.
- Свърши се с теб демоне! - усетих острието забиващо се в корема ми. Полази ме студ, а след това зрението ми се замъгли. Майка ми стоеше отстрани и се усмихваше, а баща ми просто гледаше. Сякаш гледаше телевизия. Сякаш раздиращата корема ми болка не съществуваше.
- Ти си едно малко, егоистично детенце. Така и не успя да си намериш приятели. Ти си просто безкрайно ненужен предмет сред този свят! На никой не му пука за теб и никой няма да плаче за теб! - защо беше толкова зла. Едва фокусирах двата образа - майка ми застанала на милиметри от лицето ми и баща ми стоящ малко встрани от това събитие. Очите ми се затваряха, а последното което помня беше гръмотевицата, която раздра небето.

Къщата се бе запалила. Гръм ударила едно дърво. Едно клонче паднало през прозореца и така започнал пожара. Прекарах около месец в болницата и след като се възстанових бях пратена в дом за осиновяване.

by **Nathaniel Whitmore** Съб Апр 05, 2014 9:21 pm

Добре дошла.

Shelby Greham.

Shelby Greham.

Re: Shelby Greham.