Don't let my appearence fool you, I'm just an empty shell .. - Beth.

by **Beth.** Сря Апр 09, 2014 4:59 pm

Bethany Grey / 21 / Phoenix

-Ела веднага тук! Веднага!
Крясъкът отекна из къщата, а момиченцето се затътри с огромно нежелание, пристъпвайки едва едва към високия мъж, представляващ баща й. Огромната му ръка се стовари върху лицето й, а силата на удара я запрати на земята и тя тежко се строполи върху безупречно излъскания под.
-Пак си пропуснала училище! Защо? Ти, малка никаквице такава, толкова ли обичаш да ни излагаш?! Колко пъти съм ти казвал това да не се повтаря!!! Повече НЯМА да отсъстваш, чуваш ли ме! Иначе не отговарям!!
-Какво толкова .. иначе ще се случи пак .. не искам отново да подпаля нещо .. – промърмори момичето на себе си, уморено от всичко това, но както винаги никой не я слушаше.
Поредният удар прекъсна мислите на момичето, въпреки че тя вече лежеше на земята. Той, разбира се, беше последван от друг, докато баща й ядосано казваше през стиснати думи
-Стига с тези измислици, малка глупачке такава! Всички знаем, че подобни сили и глупости са невъзможни и не съществуват, защо продължаваш с тези глупости?? Време е да се стегнеш, и да не си посмяла да ни излагаш повече!!
Последния удар беше нанесен върху й, след който гневният мъж се отдалечи и остави треперещата Бет на земята с вече заформящите се синини по тялото й. Тя безмълвно се изправи и дръпна ръкавите на блузата си надолу по навик. По лицето й нямаше сълзи, тъй като вече отдавна беше свикнала с боевете, които ежедневно й се нанасяха. Запътвайки се към стаята си, се затвори там – беше единственото място, което бе като Убежище за нея; единствено там нямаше опасност да създаде огън с ума си, което беше започнало да се случва инцидентно, откакто навлезе в тинейджърските си години. Живееше в Лондон откакто се помнеше и семейството й беше един от най-старите и изтъкнати родове в града. Бет знаеше, че е прокълната с тази своя способност, но дори и в първия момент, в който силата й се беше проявила, не почувства нищо.Не се изненада. Не реагира по никакъв начин. За нея животът й не беше от значение и единствената причина да не иска да умре, беше че нямаше да достави това удовлетворение на родителите си, които така очевидно й показваха, че не я искат. От опит знаеше, че не е леко да се справяш с подпалвания и огън като част от ежедневието на един тийнейджър като нея .. Както винаги обаче животът й я дразнеше – за нея причината да диша беше неизвестна, а и да живее с родителите си беше едно постоянно мъчение и нещо дори по-лошо от смъртта; или поне според нея. Освен това все така мразеше тъмнината, най-вече заради вечерите, през които баща й я посещаваше в стаята й. Отдавна се беше научила да не се съпротивлява и единствено способността й да заключва емоциите си я поддържаше през тези преживявания.
Бет вдигна глава от старите исторически книги и скритите в тях текстове, обяснявайки много неща не само за града, в който беше родена, но и за самите му жители ..

И така Бетани продължаваше да живее в ад, докато една вечер способността й не излезе от контрол. Лумналият по нейна заповед пожар беше насочен към баща й, пламъците обгръщайки го плътно, но покрай него беше загинала и майка й, тъй като пожара, пламнал тогава по заповед на Бет, беше обхванал цялата къща и изгори всичко до основи. Дори не успяха да разпознаят останките на родителите й след това – Бет беше единственото останало здраво нещо след разрушителната сила на пламъците. Момичето отрасна само след това, за жалост без да спира да предизвиква пожари, макар и да се надяваше, че след онази вечер вече се е овладяла и това ще спре. За съжаление не стана така. Способността й изолира Бет от другите и макар че вече беше на 21 и пълнолетна най-накрая, тя си оставаше сама. Работеше в малка книжарничка в Лондон и дните й бяха погълнати от това да се справя с това, че може доста лесно да подпали почти всичко и най-вече да търси как да се справи с факта, че силата й ставаше все по-неконтролируема, точно като самата нея ..

Допълнителна информация:

*обича да говори;

*често ще видите фалшивата усмивка на лицето й, но искрената - никога;

*харесва коли, мотори и всичко, което развива висока скорост;

*пада си и по екстремните спортове;

*дрогира се, в опит да спре да пали разни предмети по случайност, но след като разбира, че и това не действа, спира да го прави;

*обожава всякакъв вид животни, дори и паяци